Гръцкият творец Костас Варналис и непохвалното му слово за Великия император

Гръцкият създател Костас Варналис и непохвалното му слово за „ Великия император ” Клавдий от книгата му „ Диктаторите ” – създадена по времето, когато италианският фашизъм се нахвърля върху Гърция.

(Bust of Claudius at the Naples National Archaeological Museum)

Сега ще се любуваме на различен стопанин на света – един малоумен блудствен старик, Клавдий. Цялото му име е: Тиберий Клавдий Цезар Август Германик.

Бил наследник на Нерон Друс. А пък за този Нерон Друс съвременниците му казвали, че бил не прекомерно законно дете на Август и на Ливия. Родил се в действителност, когато Август и Ливия били към този момент женени, само че се родил много… рано.

Родил се три месеца след женитбата на татко си и майка си. И по тази причина по това време се популяризирал шеговитият израз „ На късметлията му се раждат деца, незабавно щом се ожени “, което през днешния ден дава отговор на гръцкия закачлив израз: „ Хайде, на сватбата ти и кръщение! “

Клавдий бил слаб и телом, и духом. Не можел да каже две свързани приказки и се смеел с часове самичък за най-незначителни неща.

Август се срамувал да показа този си внук като член на императорското семейство. Затова не му дал никаква държавна служба, с цел да не орезили и длъжността, и дядо си. Антония, майка му, го наричала „ отпадък “, а когато желала да нагруби някого, му казвала „ по-слабоумен и от Клавдий. “

Август по едно време му дал купата консул, само че не и властта на консул. Това отчаяло и самия Клавдий, че в миналото би могъл да стане нещо, и се отдръпнал от публичния живот. Водел частен живот в Кампания, като дружел с най-различни утайки на обществото – непрекъснато пиянствувал с тях и играел на комар.

По-късно, когато чичо му Калигула изклал съвсем всички членове на императорското семейство, него, Клавдий, не закачил. Оставил го жив, тъй като го смятал неподобаващ да бъде почетен със гибел! И така, оставил го да яде, да пие, да играе на комар и да приказва нелепости!

Е, значи, таман този комичен и презрян простак станал император, без да си е представял в миналото това и без да го желае. Станал император принудително, точно тъй като бил малоумен. Император го създали убийците на Калигула, тъй като желали да имат в ръцете си едно безвредно оръдие на техните ползи.

„ Преди да стане император – казва ни Светоний, – Клавдий бил посмешището на целия двор. А когато станал император, станал посмешище на жена си, страшната Агрипина, майка на ужасния Нерон и сестра и държанка на брат си Калигула. “

Когато бил още принц, канели и него на императорските угощения. След като се наяждал и напивал като скот, Клавдий заспивал на „ стола “ си в триклиниума, и тогава другите го замервали по лицето с костилки от маслини и фурми и се смеели; или пък карали робите да го удрят с пръчки, с цел да се разсъни, като преди този момент нахлузвали на ръцете му обувки, тъй че, когато се разсъни и рече да си потърка очите, да ги потърка с обувките.

Слабоумният Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, новият – но не и млад! – император, бил най-хубавият от всички свои умни или луди прародители. Какво се схваща под „ най-хубавият “? Сторил и той доста зло на народа, само че въпреки всичко по-малко от другите трима от Юлианската династия, тоест от неговия жанр.

Страдал от манията да бъде „ обективен “. Впрочем всички властници, кой повече, кой по-малко, смятат себе си за обективни. Но Клавдий желал това да проличава. Искал народът да вижда неговата правдивост. Като император, с други думи, като пълководец, той бил облечен и с властта на арбитър. Всички римски военачалници, от консулите, та до преторите, и управлявали, и съдели.

Клавдий упражнявал с достолепие съдийската служба. Отивал и персонално съдел по съдилищата жителите. И какъвто си бил повреден в главата, подобен невменяем бил и в присъдите си. Веднъж проявявал огромна благосклонност, различен път пък огромна суровост и никакво страдание. И всичко това – без причина и без мярка.

Но нормално този пресправедлив, грижлив, свръхсъвестен съдник спял в креслото си.

През цялото си царуване се занимавал единствено с всякакви дреболии и незначителни неща, които постоянно граничели със смешното. Издал такива заповеди, които станали пословични заради нелепостта им. Ще цитираме някои от тях: „ Всички римляни да насмолят добре бъчвите си, тъй като тази година се планува огромен рандеман на вино! “

Ето и друга: „ Известявам на римляните, че най-хубавият лек срещу ухапванията от пепелянка е сок от тиса! “

И друга: „ Позволявам на римляните да се облекчават свободно от газовете по време на ястие, в случай че почувствуват потребност от това! “

И към този момент най-интересното – поправил един закон на Тиберий, съгласно който шейсетгодишните не могат да поддържат законно бащинството си. И така Клавдий признал, че и шейсетгодишните могат да имат лични деца. Тази корекция на закона направил поради себе си, тъй като бил трансферирал шейсетте!

(Proclaiming Claudius Emperor, opus XLVIII, 1867, by Lawrence Alma-Tadema)

Такъв император предизвиквал, несъмнено, смях измежду поданиците си. Но въпреки всичко поданиците му го предпочитали пред предшествениците му, Тиберий и Калигула. Както казахме, Клавдий не бил такова страшилище като тях, само че все пак бил не по-малко безмилостен и садист от тях.

Отивал постоянно в пандизите, с цел да следи изтезанията и осъществяването на смъртните присъди на наказаните. А на ужасните зрелища, каквито представлявали боят с диви зверове и гладиаторските дуели, пръв отивал и финален си тръгвал.

Един подобен безумен император не би могъл да държи крепко в ръцете си „ държавното кормило “. Затова го държали други за негова сметка: прословутата му жена, страшната Месалина, и освободените от него плебеи Палас, Нарцис и Калист. Те вършели каквото си желали. Императорът, човек без воля и без памет, бил зависещ на тази клика. Кликата му поднасяла заповедите, които тя съставяла, а той подписвал. И по-късно не помнел какво бил подписал – кого умъртвил и кого помилвал. И по тази причина от време на време се случвало да кани на императорските угощения сенатори, които към този момент бил изпратил на другия свят. Така и с Месалина – след като я умъртвил, чакал я да дойде… да ядат!

Тъпоумието му стигало до такава степен, че самичък подписал брачния контракт на жена си Месалина с любовника й Силий, защото кликата го уверявала, че се касае… за смешка!

Бил висок на растеж, споделя ни Светоний, и шкембелия. Белите му коси придавали на физиономията му известна хубост и достолепие. Когато седял на трона и не отварял уста да бръщолеви нелепостите си, имал величествен тип. Но когато ходел или приказвал, ставал комичен. Защото коленете му треперели и също така тътрел краката си по пода. А пък когато говорел, заеквал и не можел да каже две смислени приказки.

На туй от горната страна, когато говорел ядосано, устата му се напълвала с пяна, а носът му – със сополи. Но когато бил в положително въодушевление, смеел се самичък без причина, както се смеят простаците.

Интересен факт в политическата история на Рим е събитието, че този човек, станал император, без да е и помислял за това, управлявал света, без да може в това време да оправи нито себе си, нито личния си дом, станал първо император и едвам след това… консул! Защото, както писахме още при започване на биографичната му записка, Август не му дал никаква служба, с цел да не орезили и длъжността, и самото императорско семейство. Също по този начин и Тиберий, и Калигула не му дали никакво звание.

И въпреки всичко имал една добра страна. Може да е бил малоумен, само че нямал покварени нрави. Бил минимум безнравственият римлянин на своето време!

Но държал два върха: имал най-натъпкания корем на своето време и най-накиченото чело.

Избрано от „ Диктаторите - КЛАВДИЙ, Слабоумният император ”, 1965 година
Картина: commons.wikimedia.org